Bulgarian Bible

Деяния 6

Деяния

Index

Глава 7

1

 Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това? 


1

 О и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост преди Египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом. 


2

 А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраама когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече, 


3

 "Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа." 


3

 О И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина. 


4

 Тогава той излезе от Халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете. 


5

 И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо. 


6

 И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, дето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. 


7

 Но аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват: и подир това ще излязат и ще ми служат на това място. 


8

 И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаака роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси. 


9

 А патриарсите завидяха на Йосифа та го продадоха в Египет; Бог обаче беше с него, 


11

 И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана. 


12

 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни; 


13

 и на втория път Йосиф се опозна на братята си, и Йосифовия род стана известен на Фараона. 


14

 Йосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души. 


15

 И тъй Яков слезе в Египет, дето умря, той и бащите ни; 


16

 и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора. 


17

 А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет, 


18

 докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосифа. 


19

 Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им за да не остават живи. 


20

 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом. 


21

 И когато го хвърлиха, фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. 


22

 И Моисей биде научен на всичката Египетска мъдрост; и бе силен в слово и в дело. 


23

 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си Изриляните. 


24

 И бидейки, един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази Египтянина. 


25

 мислейки, че братята му ще разберат какво Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те не разбраха. 


26

 На утрешния ден той им се яви когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза, Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един, друг? 


27

 А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече, Кой те е поставил началник и съдия над нас? 


28

 И мене ли искаш да убиеш както уби вчера Египтянина? 


29

 Поради тая дума, Мойсей побягна, и стана пришелец в Мадиамската земя, дето роди двама сина. 


31

 А Мойсей, като видя гледката, почуди и се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господ, 


32

 "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. 


33

 И Господ му рече, "изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя. 


34

 Видях, видях злостраданието на людете, които са в Египет, чух стенанието им, слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет". 


35

 Този Моисей, когото бяха отказали да приемат като му рекоха, Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител. 


36

 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море, и в пустинята през четиридесет години. 


37

 Това е същия Моисей, който рече на израиляните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене". 


38

 Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас; 


39

 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет, 


40

 казвайки на Аарона, "Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана". 


41

 И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола, и се веселяха в това, което техните ръце бяха направили. 


42

 Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:_— "Доме Израилев, на мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята? 


43

 Напротив, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които си направихте за да им се кланяте; Затова ще ви преселя оттатък Вавилон". 


44

 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда оня, който каза на Мойсея да я направи по образа който бе видял; 


45

 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи: и така стоеше до дните на Давида, 


46

 който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. 


47

 А Соломон му построи дом. 


48

 Но всевишния не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророка:_— 


49

 "Небето ми е престол, А земята е мое подножие; Какъв дом ще построите за мене? Казва Господ, Или какво е мястото за моя покой?" 


50

 Не направи ли моята ръка всичко това? 


51

 Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. 


52

 Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на тогова Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци, 


53

 вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте. 


54

 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него. 


55

 А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога; 


56

 И Рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога. 


57

 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него. 


58

 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел. 


59

 И хвърлиха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми. 


60

 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа. 


Деяния 8

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: