Bulgarian Bible

Деяния 26

Деяния

Index

Глава 27

1

 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк. 


2

 И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. 


3

 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят. 


4

 и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни. 


5

 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира. 


6

 Там стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него. 


7

 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон. 


8

 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей. 


9

 Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им: 


10

 Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни. 


11

 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи, 


12

 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват. 


13

 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит. 


14

 Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон; 


15

 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят. 


16

 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията; 


17

 и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така. 


18

 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара. 


19

 И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба. 


20

 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. 


21

 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба. 


22

 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба; 


23

 защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече, 


24

 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе. 


25

 Затова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано. 


26

 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. 


27

 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша. 


28

 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега. 


29

 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне. 


30

 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата, 


31

 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави. 


32

 Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето. 


33

 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо. 


34

 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине. 


35

 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде. 


36

 От това всички се ободриха, та ядоха и те. 


37

 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души. 


38

 И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето. 


39

 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно. 


40

 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега. 


41

 Но изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните. 


42

 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга. 


43

 Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо, 


44

 а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата. 


Деяния 28

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: